Когато загубим близък човек сме изправени пред трудната, но важна нужда да скърбим. Това е спонтанното, индивидуално изразяване на чувствата и мислите свързани с изгубения човек. Това е труден процес, понякога плашещ, болезнен и често пъти самотен.
Нормално е да се чувстваме шокирани, объркани, безпомощни или да чувстваме, че емоциите ни са притъпени. Това, което мнозина правят е да търсят подкрепа от близки, приятели, роднини. Разбира се, не всички хора имат желание да постъпят по този начин. Понякога чувствата на безсилие тревожат хората и те предпочитат да се справят сами или да разговарят с някой, който няма да е пряко засегнат от загубата на близкия човек. Понякога хората избират да продължат да ходят работа, университет или училище, за други това е трудно и предизвикателно. Важно де да се знае, че за всеки човек този процес е индивидуален и уникален. Когато чувствата, които изпитваме ни се струват непосилни, добре е да потърсим помощ в лицето на професионалист, с когото можем открито да говорим за загубата. В такива моменти се опасяваме, че проявяваме слабост, срамуваме се от себе си и се упрекваме. В такива моменти разговорите с психолог са от огромна помощ. Важно е да знаем, че няма нищо срамно или нередно в начина, по който се чувствате и че търсенето на професионална помощ е наш личен избор, който ми помага да се справим с трудните мисли и чувства. Добрия психолог би могъл да разбере начина по който се чувстваме и да ни помогне да се справим с трудните емоции и мисли. Кабинета на добър психолог може да се превърне в това сигурно място, в което да говорите открито за чувствата си без да се опасявате, че ще бъдете упрекнати или укорени.